Неустрашимият войвода Йлю Марков – Илю войвода или Дядо Илю 50 години „ходел със своите момчета” по Доспат, Рила и Малешевските планини. Народът го възпял в много хайдушки песни:
Илю е юнак над юнак!
Не дава хайта да мине,
не дава обир да стане,
не дава зулум да бъде!…
Роден е през 1805г. в с. Берово, Кюстендилско. Растял непримирим към безчинствата на поробителя. Докато един ден работел на нивата си с майка си и брат си Станко, турските власти в лицето на Мехмед Байрактар му устроили засада, но вместо него убили брат му. Илю забягнал в планината при хайдутите. След това отмъстил за братовата си смърт, взел младата си съпруга и невръстните си дечица и се приютил в Рилския манастир, където му била поверена манастирската охрана.
Започнал да преследва турските аги из Малешевския край. Найден Геров пише, че действал с дружина от 15 до 70 души като защитавал българското население и сурово наказвал насилниците. Не закачал мирното турско население.
Веднъж кюстендилският каймакамин наредил да „запрат” жената и децата му. Илю войвода започнал сеч наред върху турските изедници. Каймакаминът се уплашил и освободил жената и децата му. Турското население настоявало пред властта да не закача войводата.
Илю войвода влизал в бой с турските потери повече от 100 пъти, но оставал невредим. Според предание веднъж го предали на турските власти в Ниш. Когато го извели пред бесилото, помолил да му отвържат дясната ръка, за да се прекръсти. Стражата изпълнила молбата му. Той се прекръстил три пъти, а на четвъртия грабнал сабята на един от турските офицери, че като я размахал сякаш светкавици забляскали пред очите на палачите и така успял да се освободи. Укрил в околностите на Ниш, след което „хванал” планината и отново започнал нечуваните си подвизи. Турците вярвали, че той е „на Крали Марко детето”. Народните песни са отразили героизма на войводата, както и страха, който всявал у турските потисници:
Пашата свикал низаме, та па им тихо говори:
„В Малешки села идете, Илю войвода хванете,
назад му ръце вържете и в темница го хвърлете!”
Низаме думат с жален глас: „Пашо ле, царски заптиьо,
прати ни доле над Стамбол със царят да се биеме,
ала ни, пашо, не пращай Иля да се гониме,
че ми е Илю войвода на Крали Марка детето!”
С обявяването на Кримската война българите заживели с надеждата, че е дошло време за освобождение. Илю излязъл в планината с дружина от 70 души, прехвърлил се в долината на река Струма и Кресна, където очистил разбойническите турски банди. Турската власт определила голяма сума за главата му, а той, преоблечен като въглищар, се разхождал из конаците и разузнавал турските планове. За най-малкото оплакване от българите изпращал “много здраве” на кюстендилския дерибей, че ще го посети с момчетата си…
През 1857 г. Илю войвода решил да заживее мирно. Властите дали обещание, подписано от кюстендилския владика, че му се опрощава всичко, а всъщност му говели убийство от засада. Илю разбрал и се прибрал временно в Света гора. Мъката по бащиния му край обаче го върнала отново в хайдушкото му гнездо в Осогово. Отново му обещавали прошка, ако сведе глава, но категорично отказал. В отговор нишкият валия Зейнил паша изгорил дома на хайдутина и заточил семейството му, а по следите му пратил голяма потеря да унищожи четата му. Това накарало войводата временно да се прехвърли в Сърбия.
През 1861 г. Илю войвода се опитал да вдигне въстание с четата си за приложението на Хатихумаюна. След неуспеха му се прехвърлил пак в Сърбия. С това свършил хайдушкият му период. С въстанието той си поставил за цел не свалянето на чуждото господство, а разширяване българските права.
През 1862 г. срещата му с Раковски в Белград допринесла за израстването му като революционер. Помогнал в подготовката и обучението на участниците в легията в Белград. От 1868 до 1876 г. няколко пъти се срещал в Букурещ с Л. Каравелов, като събирал средства и оръжие за четите, които се изпращали в България.
На 5 юли 1862 г. Илю Войвода водил ожесточен бой с батальона си от 400 души в Белградската буна. По време на Сръбско-турската война бил един от най-активните бойци в нея. По време на Руско-турската война от 1877 г. формирал чета от 150 души в помощ на русите и в състава на Първи улянски харковски полк се отправили през София към Радомир. Благодарение на настояването му руските войски минали през Конявската планина и освободили Кюстендил.
След Освобождението Дядо Илю заживял като чужденец сред онези, които потъпкали идеалите на революционната борба. Дълго трябвало да моли на стари години Народното събрание и княз Александър І за нищожна пенсия.
На 29.ІV.1898 г. легендарният борец за народна свобода склопил очи.
Маргарита АТАНАСОВА – АРАЧИЙСКА
гр. Бяла черква
