Есен е. Наред с листата се ронят и надеждите, че тия, що подлъгаха мало и голямо да си подари гласа срещу празен чек с обещания, ще успеят да озаптят цените, да осигурят мир, спокойствие, що-годе справедливост и благоденствие. Всуе. Шестмесечните усилия на управленците засега показват повече фалстартове, нежели успехи. И във вътрешен, и в международен план. Президентските избори пък им сервираха грозната истина, че няма безкрайно предан електорат. И май започват да се паникьосват. Войната откъм изток доближава морската ни граница. Дронове потапят кораби. Властта отброява хладнокръвно жертвите. Премиерът хвърля словесни съчки и разпалва страхове: "Румъния посочи, че Русия стои зад атаките в Черно море и това доведе до нови нападения." Страхът може лозе да пази, но непосочването на агресора хич не пази българския бряг. Съвсем скоро три дрона атакуваха контейнеровоз в близост до нос Калиакра. Преобърнатият товарен кораб „Хорив“, поразен от дрон, опасно дрейфува към българската територия... Подразбираме обаче, че не Русия торпилира мира в Черно море. А нашенската опозиция, за която Радев строго назидава: „сглобкаджиите не биха се поколебали да ви хвърлят във войната“. Премиерът предрича и, че „има възможност убийствата да продължат“ що се отнася до развихрилата се борба с олигархията. Още куршуми щели да свистят, още глави щели падат. Щото като не става со кротце и со благо да се вразуми олигархията, явно неутрализирането ѝ е въпрос на вътреутробно взаимно изтребление... В предизборен уплах, че може да разсърдят електората, властимеющите дори нарушиха закона за държавния...