Правителството предлага промени в закона за хазарта. Премиерът Радев се закани, че ще наложи пълна забрана на рекламата на този порок. Само че предложеният за обсъждане проект с множеството си изключения хич не потвърждава добри намерения. Ето какво четем с притеснение: „Допуска се само ограничено присъствие на търговски марки на организатори на хазартни игри по отношение на спонсорството на спортни клубове, федерации, сдружения и организации, както и при подпомагане на дейности в областта на културата, здравеопазването и образованието.“ Значи рекламните лога ще се мъдрят отново върху екипи, по стадиони и всякакви зали. И става тя каквато най-естествено се очаква да става. Публиката с часове ще е облъчвана от имена на хазартни фирми. Така, надъхани и вдъхновени от натрапчивите реклами, като излязат от стадиона, с ищах ще хлътнат в някоя игрална зала: та я ги виж тия, дето (се) ритаха на терена, да не са кой знае какви, а пък що пара взимат, а ние – ехе – пък никой не ни плаща, ние им плащаме да ги гледаме по игрището, ама пък сега ще ударим джакпота, я как примамливо е набъбнал... Меракът за бързи и лесни печалби е голяма съблазън. Нахъсани от адреналина като запалянковци, зяпачите се превръщат в зомбирани играчи. Ала, както добре се знае, изиграни те (и близките им) остават най-накрая. Управленците ни хазартно се заиграват и с други спорни законопроекти, които вместо да борят олигархията, бъркат в джоба на редовите данъкоплатци. Тъй нескопосано се набъркаха...